Срещата на Г-20 през тази седмица в Япония ще покаже

 Срещата на Г-20 през тази седмица в Япония ще покаже и положителните, и неприятните страни на тази в миналото обещаваща група за съгласуване на световната политика. Едно просто институционално усъвършенстване може да реши доста от проблемите на организацията. Това, което се изисква е самоуверено водачество на интернационалната сцена, написа за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, основен стопански консултант на Allianz.
Основана през 1999 година от 19 страни плюс Европейския съюз, Г-20 бе резултат от разочарованието от успеваемостта на съществуващите интернационалните институции и от осъзнаването, че по-малки групи като Г-7 станаха незадоволително представителни. Г-20 включи систематично значими страни и други авторитетни съюзи, които съставляваха две трети от международното население, 90% от производството и над три четвърти от търговията.

Г-20 бе замислена като витална и ефикасна институция с ротационно председателство на всяка година. По тази причина не бе очакван непрекъснат секретариат. Вместо това задачата за осъществяването на решенията на групата бе предоставена на група от три ръководи – сегашно, предходно и бъдещо.

Потенциалът на Г-20 да взема навременни, групови решения за тежки световни проблеми бе илюстриран най-ярко през 2009 година Под проницателното президентство на английския министър председател Гордън Браун групата оглави трагичните световни старания, които помогнаха на света да избегне това, което можеше да се трансформира в опустошителна многогодишна меланхолия.

Въпреки това доста наблюдаващи и участници ще се съгласят, че Г-20 като цяло не оправда упованията. На първо място, организацията непрекъснато изпитваше компликации да работи като ефикасен катализатор за решение на дълготрайните провокации пред световната стопанска система. Срещите на групата започнаха да включват по-широк кръг от публични лица и въпроси много оттатък главната й задача. Същевременно задушевната атмосфера на срещите бе подкопана от възходящия брой поканени, в това число непрекъснати посетители и паралелни вътрешни групи и събирания.

Това не значи, че Г-20 беше неуспех. Година след година тя служеше като потребен конгрес за формалните лица, които можеха да се срещнат на двустранно равнище настрана от прожекторите и несъразмерните упования на държавните визити. Групата дава и добра опция за справяне със незабавни въпроси, които постоянно изникват в днешната по-непостоянна и по-непредсказуема световна стопанска система.

Тазгодишното събиране в Япония е добър образец. То обезпечава конгрес за среща сред американските и китайските водачи, на която да се дискутират двустранните търговски въпроси, които хвърлят сянка върху световния напредък. Нарастващото напрежение в Близкия Изток, в това число желанието на Съединени американски щати за по-координиран напън върху Иран, също евентуално ще бъде обект на полемики. След това идват и въпросите, сложени от японското председателство.Това, което обаче евентуално отново ще липсва, е чувството за значителен групов прогрес по отколешни въпроси, които заплашват световния напредък и финансовата непоклатимост. Трябва единствено да погледнем обратно, с цел да забележим неналичието на задоволително поредност във връзка с тематики, които други членки на Г-20 сложиха по време на техните ръководи.

Отчасти причина за това е неналичието на непрекъснат секретариат на Г-20. Според някои публични лица, взели участие в основаването на групата, по този метод се е считало, че ще се избегнат огромната администрация, безкрайното целеполагане и задълбочаващият се проблем принципал-агент. Тази стъпка е отразявала разочарованието от МВФ в края на 90-те (когато фондът съгласно някои не е съумял да се оправи с Азиатската криза) и страховете от фрагментация, която е произтичала от напъните (в последна сметка неуспешни) на азиатските страни да учредят Азиатски валутен фонд.

Въпреки това част от това, от което създателите на Г-20 са се страхували, по този начин или другояче се е случило. На ротационните ръководи ставаше по-лесно да прибавят нови въпроси, в сравнение с да отстраняват тези, които бяха наследили. Те бяха извънредно отворени към каненето на посетители и основаването на паралелни структури. В допълнение, трайният резултат от активността на Г-20 бе осуетен от незадоволителни следващи дейности, както и от оперативни цели, които се сменят прекомерно постоянно с ротацията на председателствата.

Добавянето на дребен секретариат (3-4 души) ще помогне за справяне с тези въпроси без да се основава огромна администрация, която да стартира да се възпроизвежда. С преференциалния достъп до аналитичните запаси на съществуващите интернационалните организации Г-20 може да си обезпечи по този начин нужния й стратегически взор.

За да сработи всичко това обаче, в този момент насочената към себе си Америка би трябвало да поеме лидерската роля, изключително откакто нито Китай, нито Европа са в позиция да го създадат независимо. Тази потребност ще стане видна тази седмица в Япония, когато фокусът върху тактическите въпроси евентуално няма да бъде придружен от прогрес по стратегическите провокации пред световната стопанска система и финансовата система.

Фокусирането на бъдещите срещи на Г-20 както върху тактическите, по този начин и върху стратегическите въпроси, е повече политически, в сравнение с учредителен проблем. Колкото по-бързо той се реши, толкоз по-голям е шансът Г-20 да бъде по-ефективна в поддръжката си за мощен широкообхватен напредък и същинска световна финансова непоклатимост.
  По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева